КАТО „ЗАВАЛЯ“, ТА ЦЯЛА ПРОЛЕТ!

ПРАЗНИЦИ,  ДАТИ И ЧЕСТВАНИЯ, ГОДИШНИНИ!

И сред цялото това множество дати, годишнини, че и скандали една скромна годишнина – 143 г. от Априлското въстание остава някак си в сянката на блясъка на Възкресението на Христос и 140-те години на Търновската конституция. Но Април 1876 г. е и ще си остане датата, сложила едно друго възкресение. Възкръсването на България след 500-те години робство и забвение.

Има много символика в тази паметна дата. Има догадки, че съзнателно е търсено внушението на акростиха в романа "Под игото". От него научаваме, че 1876 година ще бъде съдбоносна за Османската империя. Защото сборът от цифри, отговарящи съгласно църковно-славянския език и аритметиката, на буквите от изречението "Туркия ке падне", дава именно 1876 г. Това причудливо предсказание на рилския богослов  Полиевкт  вдъхва надежди и сред най-скептичните и консервативни българи. Какъвто е и Вазовия герой чорбаджи Марко. А и не само той. Българинът е скептик по рождение. Годините на робство са го научили да подлага на съмнение всяко едно колективно начинание. В седемдесетте години на 19 в. много от дедите ни въпреки ограниченията и издевателствата на властите, са успели да сложат нещичко зад гърба си. И в това е големият всъщност въпрос: Кои са били онези вътрешни сили и енергии, които са мотивирали апостолите, а и обикновения българин да тръгне по пътя към Голгота. Коя е тази непреодолима сила, която е накарала земеделеца, засял нивата си, вместо да дочака венеца на цял един трудов цикъл, да грабне допотопните кремъклийки и да тръгне на бой за свобода. Свобода, която ще го лиши от спокойствието на сигурния пазар на империята. Свобода, която ще го накара да мисли за държавата, като за майка, а не мащеха! 

Един от тези герои от онова размирно, едновременно лютиво като барут и сладко като омайната думичка свобода време, е даскал Кирил Занев Петров от Бяла Черква. Човек със завидни за времето си познания и енциклопедични интереси, надраснал с цяла епоха времето на бурния 19 в. Няколко са първите за изстрадалата ни родина неща, сътворени от Бачо Киро. Създател на: първото селско читалище; първия детски училищен и читалищен театър; един от първите български актьори; пръв в Дунавския вилает въвежда деня на светите братя Кирил и Методий; водач на бунта за прогонване на гръцкия владика в Търново; пръв за България дописник на Славейковия вестник „Македония“; първи въвежда Рибния буквар и иновативния за времето си Бен–Ланкърстърски метод за преподаване; автор на три самостоятелни книги и основоположник на българския пътепис; запален турист и пътешественик. Един от първите посветени в революционните дела и един от първите членове в съградения от отец Матей революционен комитет в Бяла Черква. Дълбоко уважаван от свои и чужди. Автор на премъдрата мисъл „Добре е да дадеш глътка вода на жадния, но още по-добре е го заведеш до извора, за да пие до насита“. Мъдрост, изпреварила времето си с цял век, защото разкрива цялата философия на училищното образование. Да служи на хората, за да направи живота им по лек и по смислен.

Ето такъв човек на 29.04. 1876 г. току от великденското хоро насред чаршията на Бяла Черква повежда 100 младежи на бой с тиранина. Дето се казва, какво му липсвало на него, че и на мъжете, които тръгват да го следват по пътя на безсмъртието? Имали домове, семейства, занаятчийници. Търгували с цяла Европа. Произвеждали земеделска продукция позната отвъд Босфора и Дарданелите. В двете училища се обучавали над 1000 ученици. Какво им липсвало на тях, на Бачо Киро, а и на останалите воеводи! Славата на харамиите? Приключенският адреналин? Или просто били заразени от бунтовния гняв на епохата, разтърсваща снагата на Европа? Защото всички те имали какво да губят!

Въпроси, въпроси! Губят се в тъмата на днешното разбиране за успех и благополучие. И като че ли отговор от тази гледна точка отговор няма! Уви! Неясни и неразбираеми са зарейванията на човешкия дух, бродещ през космоса от времена и епохи. Но идва ден, когато настъпва оня миг, в който вулканът на таеното векове търпение изтласква здравия разум на заден план. От там насетне пътят на свободните духом става път на подвиг и героизъм. Като пътя на нашия патрон - даскал Бачо Киро Петров.

Този път изминават мнозина. Но подвигът на Бачо Киро е двоен, защото в самия си край извършва нещо, за което никой не би могъл да обясни. Вместо да се остави да го помилват, както били нагласили нещата Етхем бей и Джовани Икономов, нашият герой отказал да го изкарват луд. Не искал той да го делят от ония, що повел в обречената битка. И когато  видял треперещите ръце на палача, съжалително го попитал: „Защо трепериш, байно? Нежели тебе, а не мене ще бесят?“ После!? После идват славата, подвигът, героизмът, безсмъртието и всичките онези неща, дето днес не можем да разберем. Защото като Бачо Киро не сме били роби, а заради смъртта на такива като него вече 143 години се раждаме и умираме в СВОБОДА!

 Днес никой не иска от нас героизма на априлци. Достатъчно е да пазим и множим онова, което ни завещаха героите от това емблематично време. Времето, което постави началото на Възкресението на България, и направи народа ни отново свободен.

Поклон пред паметта и героизма на патрона на училището ни Бачо Киро! Нека да е празник в душите и в сърцата ни!

26.04.2019 г.

Вл. Николов